Изоставаме по броя на учените, но качеството на публикациите се вдига

МОН публикува годишен доклад за състоя нието и развитието на научните изследвания през 2020 г.

Докладът за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г., публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката, анализира научноизследователската система в България и участието й в международното научно сътрудничество. В него се извеждат предизвикателствата пред развитието на научноизследователската и иновационната екосистема. Констатира се ограничено и неефективно сътрудничеството между научните организации, висшите училища и бизнеса. Това води до ниски нива на трансфер на технологии и знания и слаба степен на комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите. Недостатъчни са нивата на частни и публични инвестиции, което води до нисък иновационен капацитет на икономиката.

По данни на статистиката в научноизследователска и развойна дейност у нас са заети над 26 хил. изследователи

Зина СОКОЛОВА

Създаването на ефективна научноизследователска система, която да подкрепя икономическия растеж и постепенно до 2030 г. да се преодолеят негативните тенденции на „изтичане на мозъци“, е основна цел, се посочва в доклада. Големите предизвикателства пред научноизследователската и иновационна екосистема продължават да бъдат фрагментация във и между основните научноизследователски организации, постепенна загуба на човешки ресурси и неефективно управление и използване на резултатите в посока комерсиализация.
Относително ниският бюджет за научни изследвания в публичния сектор се разпределя между голям брой университети и научноизследователски институти. Това води до недостатъчно високо качество на научната продукция (като дял от най-често цитираните български научни публикации в световен план). Нивото ѝ е все още ниско в сравнение с държавите от ЕС. Слаба страна са интернационализацията и липсата на потенциален принос на научните изследвания и иновациите за повишаване на конкурентоспособността на националната икономика.
Съществуващите слабости в системата са предмет на годишните доклади за научноизследователската и иновационната система в България. През 2020 г. България остава в групата на скромните иноватори с обобщен иновационен индекс 49. Положителни тенденции в представянето на страната се наблюдават по четири от десетте измерения – човешки ресурси, благоприятна среда за иновациите, интелектуални активи и въздействия върху заетостта, по които страната надхвърля границата от 50% от средноевропейските равнища.
Данните на Глобалния иновационен индекс (Global Innovation Index) за 2020 г. на Университета „Корнел“ и Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) показват тенденция на подобряване на някои от показателите за иновационното представяне на българската икономика. В класацията от 2020 г.
България е на 37-а позиция от 131 държави и е на трето място сред страните със средно ниво
на доходите.
Най-високото класиране е по критерия за износ на технологии и знание, където страната е на 29-о място, и за цифровата инфраструктура, където сме на 30-а позиция. Относително добро е представянето и по другите критерии, с изключение на един – доколко е развит пазарът, където страната е на 97-о място.
Редица изследвания сочат, че повишаването на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) води до повишаване и на частните такива. Затова като все по-важни фактори за социално-икономическото развитие и устойчивост на страната се обособява възможността за
сътрудничество между академичния и частния сектор.
Следващият компонент на реформата е свързан с увеличаване дела на проектното и резултатно ориентираното финансиране на научните организации и висшите училища за сметка на институционалното финансиране. Улесненият процес на трансфер на знания и технологии е една от най-важните цели на реформата.
В резултат на извършената оценка на висшите училища и научните организации са отличени първите десет институции по ефективност, патентна дейност и публикации в „режим на отворен достъп“.
С устойчива позиция във всички четири класации се намират БАН и Софийският университет
„Св. Кл. Охридски“.
Убедително място едновременно в топ 10 по показателите за научни резултати и тяхното въздействие заема и ТУ – София. Сред топ 10 в общата класация и в класациите по научни резултати се нареждат медицинските университети в София и в Пловдив с трайна тенденция към увеличаване броя на публикациите, което закономерно следва възпроизводството на академичния персонал. Комисията, извършила оценката, отбелязва, че организации с повече изследователи, като БАН, СУ „Св. Климент Охридски“ и ТУ – София, са по-назад в класацията по ефективност, въпреки че абсолютните стойности на усвоените средства при тях са значителни. Това показва, че има смисъл от разделянето на висшите училища на изследователски и образователни на базата както на абсолютни стойности на парамет-
рите, така и по ефективност, като се въведе нова методика за тяхното субсидиране от държавния бюджет.
Извършените оценка и наблюдение показват и известно несъответствие между постигнатите резултати на отделните висши училища и научни организации, което налага сериозно преосмисляне на политиките за реорганизиране и консолидиране на научния потенциал. Обръща се внимание на факта, че университети със сравнително малък брой публикации в международните бази данни отчитат голям брой защитени дисертации за образователната и научна степен „доктор“ и за придобиване на научна степен „доктор на науките“. Това означава, че дисертациите в тези организации се защитават, без да са подкрепени с видими и импактни публикации. Резултатите от работата в областта на патентната дейност са съсредоточени най-вече в БАН и Селскостопанската академия. При университетите има проблеми в организацията на работата в областта на регистрацията, защитата и управлението на интелектуалната собственост върху получените научни резултати.
Общият брой национални патенти са 43, заявки за национални патенти – 95, заявки за международен патент (PCT) – 3, международни патенти – 6. На БАН и ССА се падат 48% от тях, т.е. 12 патента,
и 59 от националните заявки. Добри са показателите и на ТУ – София – 7 заявки за национални патенти и 11 регистрирани национални патента. Изводът е, че висшите училища подават повече заявки за патенти. Особено това се отнася за активността им за международни патенти, където делът им е 4%, или общо 6 международни патента – лидер е Тракийският университет с 4 броя.
При сравнение на резултатите от научната дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации в България, с резултатите на други сравними страни членки на ЕС е установено, че
България изостава по брой учени на 1000 души население 2 пъти и се доближава само до Словакия. Количествено по брой публикации в световната база данни България изостава спрямо съседните и съизмерими страни, като най-значително това изоставане е спрямо Гърция – с около 4 пъти по-малко публикации, а спрямо останалите – с около 60%. По качество на публикациите България показва ръст за последните две години (2018 – 2019) и достига 40% от публикациите в най-високата Q1 категория в ранг-листата на специализираните издания, като изпреварва Словакия и Сърбия с около 15%, но изостава с толкова от Гърция и Словения. По отношение на цитиранията България бележи ръст за последните две години (2018 – 2019) и достига стойности над 1,1 цитирания на публикация. В сравнение с останалите страни – Хърватска, Словакия и Сърбия, които имат стойности значително под 1, резултатът за България показва, че качеството и стойността на публикациите са значително по-високи и се доближават до резултата на Словения и Гърция, които имат стойности около и близки до 1,2. Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.), броят на научните публикации от България за 2020 г. е 8429. През 2020 г. са забелязани 63 553 цитирания на публикации от България в WoS – All databases. Над 17% от общия брой публикации са в най-висококачествените специализирани списания, а 37 от статиите са високоцитирани (в топ 1%).
Броят на документите за 2020 г. с автори от България е по-нисък от този за 2019 г., което вероятно се дължи на пандемията, но е по-висок в сравнение с всички други предходни години. Наблюдава се чувствително по-висок брой статии с отворен достъп – 35% от всички (2922 срещу 2186 за 2019 г.).
Според базата данни SCOPUS през 2020 г. българските учени са били най-активни в естествените, техническите, медицинските и здравните и селскостопанските науки, като значително по-малка е видимата дейност в базите данни на обществените науки. Става ясно още, че в международен план там най-много са публикациите в сферата на социалните науки, включително икономика, иконометрия и финанси, бизнес, мениджмънт и счетоводство, психология, изкуства и хуманитарни науки – 35% от всички. При публикациите от България обаче техният дял е 11%. Съгласно WoS (август 2021) водач по брой патентни заявки и регистрирани патенти е БАН. Почти всички действащи национални патенти, издадени през 2020 г., са нейни. Тя е лидер и по брой европейски патенти и полезни модели. Освен нея в класацията влизат ТУ – София, и още 7 висши училища.
По данни за персонала, зает с НИРД, на Националния статистически институт за 2019 г. от общо 26 399 изследователи 12 201 са жени (около 46%). Наблюдава се постепенно изравняване броя на жените и мъжете, занимаващи се с научноизследователска дейност. Подобна положителна тенденция се наблюдава и по отношение на заетите жени в държавния сектор, където делът на жените е по-висок спрямо този на мъжете – от общо 4970 зает персонал с НИРД 2782 са жени (около 55%).
България може да се похвали със сравнително равномерно разпределение на учените по пол за сметка на възрастовото разпределение, където има съществено застаряване. През годината се запазва негативната тенденция за намаляване дела на младите хора, заети с наука. Към края на 2020 г. в БАН се обучават 356 докторанти, в ССА – 30, а във висши училища в страната – 1960. През 2019 г. броят им е бил около 6453, от които 3473 в редовна форма на обучение. Един от основните фактори за това е сравнително ниското заплащане на докторантите.
През 2020 г. продължи изпълнението на Националната програма „Млади учени и постдокторанти“. Чрез нея МОН осигурява стимули за привличане на младите хора към научна кариера. Така се дава възможност за преодоляване на емиграцията след придобиване на образователна степен „магистър“ и ОНС „доктор“.
През 2020 г. са подкрепени над 500 млади учени и малко над 400 постдокторанти.
През 2020 г. допълнителна стипендия са получили 1561 редовни докторанти от БАН, ССА, Националния институт по метеорология и хидрология и 17 държавни висши училища.
Наградите за наука „Питагор“ са една от основните дейности за стимулиране на учените към значими научни постижения и реализация на резултатите от фундаменталните и приложните научни изследвания. Въпреки пандемията от COVID-19 МОН успя и през 2020 г. да покаже на българските изследователи признателността на обществото за усилената им работа.
През 2020 г. МОН традиционно проведе националния конкурс „Млади таланти“. Той е възможност за насърчаване на младите хора – ученици и студенти, проявяващи интерес към наука. През 2020 г. независимо от COVID кризата България бе една от малкото страни от ЕС, която успя да проведе онлайн Конкурса.
През 2020 г. продължи изпълнението на програмата „Образование с наука“. Тя се изпълнява от институтите и музеите на БАН и е финансирана от МОН с 500 000 лв.
През отчетния период продължи и програмата „Професията на метеоролога и хидролога“, която се изпълнява от НИМХ на основата на сключено споразумение с МОН на стойност 149 000 лв.
През 2020 г. продължи изпълнението на Националната научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ (ННПИКТ в НОС). В рамките на Програмата са проведени редица съвместни дейности, които имат за цел консолидиране на всички научни звена в България, работещи в областта на отворената наука, с цел приобщаването на България към Европейския облак за отворена наука. В базата данни са включени над 11 000 публикации и над 2500 докторски дисертации, достъпни в свободен читателски формат. Поддържа се от НАЦИД на национално ниво и е мултидисциплинарен, т.е. позволява качване на публикации и научни резултати от всички научни области. Българският портал за отворена наука и националното хранилище към него са част от изпълнението на мащабната задача да бъдат обединени и свободно достъпни резултатите от научни изследвания в България, финансирани с публични средства.
Изминалата 2020 г. ще се запомни като година на огромно предизвикателство и неочаквано изпитание – COVID-19, с мащабни здравни и социално-икономически последици. Това доведе до изключителна мобилизация на държавни и местни органи, здравна система, икономически оператори, наука и образование, социални услуги и др.
Българската академия на науките се включи активно със своята научна експертиза в борбата срещу разпространението на коронавируса.
През 2020 г. се запази тенденцията към повишаване качеството на научната продукция. Съгласно световните бази данни Scopus и Web of Science основният дял от реферираните научни статии от български учени се публикува от изследователи от БАН. От индексираните статии на БАН за 2020 г. 38% са публикувани в списания от най-високата Q1 категория в ранг-листата на специализираните издания (37% за 2019 г. и 36% за 2018 г.).
Институти на БАН са координатори на 23 от включените 50 научни инфраструктури в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2020 – 2027 г., с което допринасят активно за създаване на модерна и съвременна среда за извършване на научни изследвания и иновации. Една от мерките за изпълнение на тази дейност е ежегодно провеждане на конкурси за научни изследвания с нарастващо финансиране от Фонд „Научни изследвания“. През 2020 г. са изпълнявани общо 727 договора, което е повече от проектите през 2019 (713) и 2018 (660). През 2020 г. се запазва високата успеваемост на проектните предложения по конкурсите на ФНИ. Към финансираните в края на 2019 г. 7 проекта по програма ВИХРЕН и 4 по програма „Петър Берон и НИЕ“ се добавят нови 4 проектни предложения (от общо 8), определени за финансиране по конкурсната сесия 2020 г. на програма „Петър Берон и НИЕ“.
През 2020 г. звената на БАН сключиха 24 нови договора по програма „Хоризонт 2020“ на стойност 10,350 млн. лв. (5,292 млн. евро).
Научно-приложните изследвания са един от основните аспекти на изследователската дейност в Селскостопанската академия.
И през 2020 г. те са концентрирани в приоритетни научни области с ключово значение за развитието на иновациите, икономиката и обществото – здраве и качество на живот; превенция, терапия, зелени, сини и екотехнологии, биотехнологии, екохрани; опазване на околната среда; екологичен мониторинг; оползотворяване на суровини и биоресурси; пречистващи и безотпадни технологии; материалознание, нано- и квантови технологии; социално-икономическо развитие и управление.
През 2020 г. научните колективи в ССА са изпълнявали 232 национални научноизследователски проекта, от които 110 са финансирани от бюджетната субсидия на Академията, 55 проекта – от Фонд „Научни изследвания“ (в 42 от които ССА е базова организация), и 68 проекта от други национални и международни организации и ведомства.
Към момента в страната съществуват 52 акредитирани висши училища, от които 38 държавни и
14 частни. Висшите училища в страната предлагат обучение по множество специалности, разпределени в 52 професионални направления. Броят на действащите студенти през учебната 2020/2021 година е 216 370, от които в държавни висши училища се обучават 187 752 (87%), а в частни – 28 618 (13%). Броят на преподавателите на трудов договор във висшите училища е 21 410.
По данни на Националния институт по метеорология и хидрология общият брой на излезлите от печат публикации с участието на учени от НИМХ през 2020 г. е 67, а броят на цитатите – 331.
ФНИ е основен инструмент за финансиране на научни изследвания на конкурсен принцип в страната. През 2020 г. бюджетът на ФНИ възлиза на 26 399 028 лв. През 2020 г. за пета поредна година ФНИ проведе конкурс за финансирането на проекти за фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти, насочени към стимулиране на научните изследвания на следващо поколение учени в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания. Общият бюджет на Конкурса бе 825 278 лв., като са одобрени за финансиране 28 проекта. Най-много проекти са финансирани по технически науки (6), следвани от биологични науки (5). Висшите училища са базови организации на 12 проекта, а институтите на БАН и на ССА съответно на 13 и на 2 проекта; на един проект базова организация е Националният център по заразни и паразитни болести.
Проекти на висшите училища са финансирани с 359 487 лв., на институти на БАН – с 375 800 лв., на институти на ССА – с 60 000 лв., а 30 000 лв. са за проекти на други научни организации.
През 2020 г. Националната пътна карта за научна инфраструктура е актуализирана и в нея са включени 12 нови обекта, преминали международна независима експертна оценка. Освен тях в Картата са вписани и центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, финансирани по ОПНОИР, с цел осигуряване на тяхната устойчивост след приключване на Оперативната програма през 2023 г.
Нетната сума от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на 0,26% от общия бюджет на Програмата. По този показател България е на 23-ото място в ЕС. Броят на подписаните грантови споразумения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на проектните предложения, подадени от български организации, е 11,13% (при средно 11,97% за ЕС).

Национални научни програми

Финансирането на национални научни програми през 2020 г. е в размер на 17 874 272 лв., като средствата са разпределени на институтите на БАН – 6 818 331 лв., Софийския университет – 2 573 737 лв., медицински университети – 1 850 959 лв., технически университети – 1 295 056 лв., и други висши училища в страната – 5 336 188 лв.
Програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ има за цел да се направи оценка на природни щети в горите на България във връзка с климатичните промени.
„Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ е създадена, за да отговори на необходимостта от разширяване на познанията за културното и историческото наследство.
„Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС) търси начини за съхранение и преобразуване на възобновяема енергия.
„Иновативни нискотоксични биологичноактивни средства за прецизна медицина“ („БиоАктивМед“) финансира фундаментални изследвания за изолиране и пречистване на биологичноактивни вещества от растителен и животински произход.
„Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ – изпълнението й през 2020 г. е белязано от обстоятелства, породени от COVID-19.
„Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ („ИКТ в науката, образованието и сигурността“ – ИКТ в НОС)
– в края на втората година на изпълнението Ӝ са отчетени 103 научни публикации в специализирани списания и/или научни поредици с импакт-фактор.
„Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“ (РЕПРОБИОТЕХ) – 2020 г. е последната година от изпълнението на Програмата в направлението репродукция на едри и дребни преживни животни.
„Млади учени и постдокторанти“ е разработена за привличането и задържането на талантливи млади хора за научна работа.
„Електронно здравеопазване в България“ („е-здраве“) сред основните Ӝ дейности са създаване на електронно бързо известие до регионалните здравни инспекции за заразно болен.
„Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“. Въведени в експлоатация са 6 медицински апарата за извършване на NAT диагностика.
„Създаване на база данни на кръводарителите в Република България за маркери на трансмисивни инфекции“ – за предоставяне на достъп до систематизирана информация за научни цели.
„Европейски научни мрежи“ е приета през 2020 г. с бюджет от 12 622 000 лв. Тя осигурява национално финансиране на високооценени от независими експерти към ЕК, но нефинансирани проектни предложения на български научни организации и висши училища.