Скрити съкровища

Екип от Икономическия университет във Варна показва непознати места с културно-историческо значение

Кадър от снимачната площадка от видеото за Аспаруховия вал

Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време. Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите“, казва любимката на милиони деца по света Пипи Дългото чорапче. В ролята на нещотърсачи влиза екип от Икономическия университет във Варна.
Идеята им е да популяризират непознати места с голяма културно-историческа стойност. В проекта им „Скритите съкровища на Варна“ може да се запознаете със забележителностите Караач теке, раннохристиянската базилика в местността Джанавара, Аспаруховия вал, манастира „Свето Рождество Богородично“ в местността Сотира и екопътека от хижа „Черноморец“ до устието на река Камчия. Проектът е посветен на инициативата „Варна – 100 години курортен град“. Той представя пет кратки видеоразказа, показващи малко известни или непознати артефакти и културни топоними за познати места в района на Варна.
Акцент в „Скритите съкровища на Варна“ е участието на студентите от ИУ – Варна, и от Колежа по туризъм към него от специалностите „Дигитални медии и ПР“ и „Мениджмънт на туризма“ Момчил Танев и Жанет Светославова. Те искат да събудят любопитството и изследователския дух у младите хора, които прилагат наученото по време на обучението си. Поставили са си за цел да представят Морската столица като дестинация за културен туризъм в четири сезона.
Управлението и изпълнението на Проекта се осъществяват от екип преподаватели, служители и студенти в ИУ – Варна, включващ: ръководител на проект – Елица Виденова, координатор – Миглена Станева, видеооператор и монтаж – Стойчо Стойчев, а експерти „Проучвания, анимация и гид“ са двамата студентите. За чуждестранната публика са осигурени субтитри с превод на английски език, направен от ст.пр. Анета Стефанова.
Първото видео ни отвежда в местността Караач теке край Варна. Там се намира един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Той предполага, че ктитор на светата обител е свети княз Борис Покръстител на българите. Повод за това му дава откритият оловен печат, на който археологът разпознава лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция. Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век. В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв. метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница.
Манастирът се включва в т.нар. Варненска огърлица, в която влизат Варненският некропол, Аладжа манастир и този в село Равна, Провадийско. Именно край провадийското село е открит друг раннохристиянски манастир, посветен на Пресвета Богородица. Неговото основаване е датирано с точност от каменен надпис – 23 април 889 г. Основан е от княз Борис I след покръстването на българския народ и е пряко свързан с княза и с цар Симеон Велики. На основание открития археологически материал археолозите предполагат, че това е манастирът, в който цар Симеон се е обучавал да поеме поста на български патриарх след връщането си от Константинопол и преди възкачването си на престола.
В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи. Също така са открити над 3200 рисунки, всечени в стените му. Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е, във Византия. Тези графични системи са руническото, гръцкото, латинското, кирилското и глаголическото писмо. Обитателите на този манастир или поне по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи.
Руническото писмо е графична система, която се свързва с прабългарите. Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавита на гръцки език. Това показва, че там усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на Кирило-Методиевите ученици, така и след това, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.
Прави впечатление, че буквите от надписите имат същата големина и начертания, каквито имат и върху пергамента. Всичко това дава основание ЮНЕСКО да нарече манастира край Равна „каменна библиотека от Х век“, „първата българска езикова лаборатория“.
Втората видеоразходка е до раннохристиянската базилика в местността Джанавара. Тя е един от най-интересните раннохристиянски храмове в България. Намира се на 4 км югозападно от Варна – на североизточния склон на възвишението Джанавар тепе, недалеч от южния бряг на Варненското езеро. Проучвана е през 1915 – 1919 г. от Херман и Карел Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Александър Рашенов. Поради смъртта през 1923 г. на Херман Шкорпил, който е основната фигура при тези разкопки, базиликата остава непозната. Той е погребан тук, край руините на храма, който често е наричан Шкорпиловата базилика. Последовател на изследователската дейност на братя Шкорпил в проучването е археологът Александър Минчев. През 1997 г. той и колегата му Васил Тенекеджиев разкриват при разкопки в Джанавара битови помещения, които доказват, че базиликата е била част от манастирски комплекс. Това откритие свидетелства, че раннохристиянската базилика в Джанавара е с историческа стойност от световно значение. Най-ценните експонати са мозайките от пода на църквата.
Безкрайно интересно е и видеото за Аспаруховия вал в крайморския парк на квартал „Аспарухово“. Според официалната историография след българо-византийската война от 680 – 681 г. Аспаруховите българи трайно се установяват във византийската провинция Долна Мизия, или днешните североизточни български земи. Скоро след това те започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата българска държава. Валовете са типична отбранителна система за Първото българско царство. Варненският вал доказва, че античният Одесос е в границите на Дунавска България още от нейното основаване.
Друга забележителност, с която се запознаваме благодарение на проекта „Скритите съкровища на Варна“, е манастирът „Свето Рождество Богородично“ в местността Сотира (в превод от гръцки – Спасител). През годините мястото става познато като лечебно и свято. Според вярващите започват да се случват чудеса, а техен проводник до смъртта си през 2012 г.
е монахинята майка Епистима. Твърди се, че чрез вяра и молитва тя е била способна да лекува жени от безплодие, да помогне на нуждаещи се и бездомни. Днес към манастира се строи дом за неделно училище. Градежът е започнал с благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, а средствата за него се събират от благодетелни миряни.
Ако сте любопитни нещотърсачи и обичате природата, то тогава задължително трябва да тръгнете „Към сърцето на гората по любима екопътека“. Тя е маркирана през лятото на 2020 г. от варненското туристическо дружество „Родни балкани“. Маршрутът започва от хижа „Черноморец“, а крайната му точка е устието на река Камчия.

Момчил Танев: Зад всеки ъгъл се крие история

Бъдещият четвъртокурсник Момчил Танев следва „Дигитални медии и PR“ в Икономическия университет в Морската столица. На мнение е, че некомерсиалните места трябва да бъдат популяризирани. „Варна е голям град. Няма как да познаваме всяко негово кътче. Във всекидневието си често обикаляме само едни и същи локации и заради това пропускаме скритите богатства“, казва Момчил. Започвайки работа по Проекта, разбира какво богато минало има Варна и че зад всеки ъгъл се крие история. „Въобще не си давах сметка, че древен манастир се намира на 10 минути от вкъщи“, разказва младежът. Надява се да има възможност да продължат проекта и да опознае още много красиви кътчета в България. „Поставил съм си за цел да продължа да търся непознати места, които наистина си заслужава да бъдат посетени“, завършва Момчил.

Жанет Светославова: Влюбена съм в родния си град

„Влюбена съм във всичко, свързано с моя роден град Варна. Щастлива съм, че имах възможност да запозная себе си и широката аудитория с интересни и некомерсиални места“, казва 21-годишната Жанет Светославова. Тя се обучава в специалност „Мениджмънт на туризма“ в Колежа по туризъм към Икономическия университет във Варна. Средното си образование получава в Първа езикова гимназия в морския град. „Разширеното изучаване на езици в училище ме подтикна да избера да следвам туризъм“, казва тя. Не изключва възможността след завършване на висшето си образование да работи като екскурзовод. За „Скритите съкровища на Варна“ получава информация предварително и с нетърпение очаква да започнат снимките. Независимо че е родена във Варна и я познава добре, преди началото на проекта не е знаела за тези скрити съкровища. Чувала е единствено за Аспаруховия вал, но никога не го е посещавала.
С Момчил се познават от години. Двамата са посещавали театрална школа. Имат множество общи любителски проекти.
„Този проект ни отвори емоционално към миналото и историята на Варна“, споделя Жанет. Благодари от сърце на ръководителя на Проекта Елица Виденова, видеооператора Стойчо Стойчев и на всички замесени, без които начинанието би било невъзможно. Категорична е, че ако в бъдеще й се отвори шанс за участие в подобна изява, ще се включи, без да се замисли.