Скоро всеки ученик в света може да получи свой електронен Хокинг или Мъск
По материали
от чуждия печат
Известна е гравюрата, на която са изобразени двама приятели: Александър Македонски (около 15-годишен) и неговият учител – Аристотел. Поразителното е, че Аристотел е бил личен педагог на Александър Велики. Веднага си представяме как бихме се чувствали редом с такъв гениален ум, който да ни напътства, да проверява знанията ни, да ни дава домашни задачи и да следи за изпълнението им. А може би ще дойде време, когато ще достигнем такова ниво на развитие, та всеки ученик да има свой Аристотел (който очевидно ще е електронен). Може би дори няма да е древният мислител, а например Хокинг като учител по физика или Илън Мъск – по инженерни науки.
Ще настъпи ли наистина такъв момент? Разбира се – когато бъде създаден изкуствен интелект, който да не отстъпва на човешкия. Но това все още изглежда доста далечно бъдеще.
Вместо това нека се обърнем към четири тенденции, които най-вероятно ще определят бъдещето на образованието и които ще доближат момента, в който всеки ще разполага с персонален Аристотел или Хокинг.
Масовите онлайн курсове
Могат да се дадат хиляди отговори на въпроса кой е главният проблем на образованието, но всъщност той е доста тривиален. Проблемът е икономически – в образованието за разлика от повечето отрасли на човешката дейност не нараства производителността на труда. И преди векове лекторът е стоял пред аудиторията в Оксфорд или в Болоня и е произнасял лекцията си, както и днес. За това време производителността на труда на лектора изобщо не се е променила. И това е проблем, защото във всички останали отрасли тя расте постоянно. За единица време се правят повече автомобили, повече дрехи, повече храни.
„Лекарството“ срещу този проблем са масовите открити онлайн курсове. Благодарение на тях може да се наеме най-добрият преподавател в света – условно Аристотел, и да се разпространи неговият курс сред безкрайно много хора по целия свят. Това е принципно решение, което ще позволи много бързо, в близките 10 – 15 години, да се предостави висококачествено образование на огромен брой хора.
Преход от пасивно към активно обучение
Науката за обучението е установила категорично, че ефективно е само активното обучение. Нещо повече, пасивно обучение по принцип не съществува. То е просто имитация на обучение. Проблемът е, че класическият формат на обучение в училище и преподаване в университета е пасивен. Лекцията на учителя или преподавателя на дадена тема е неефективна. И това се знае, но въпреки това университетите и училищата продължават да се градят на старите принципи.
В съвременния свят обаче настъпват фундаментални промени и тези принципи се отхвърлят. Масовият онлайн курс е само първата крачка (макар и примитивна). Той вече не е пасивен по определение – в него освен видеолекции са задължителни задачите, тоест форумите.
Следващата крачка са мобилните приложения, каквито вече пускат повечето мобилни платформи, в това число и Prometheus. Следва виртуалната реалност, възможността да се разглеждат интерактивни схеми, схеми на молекули и целият клас да манипулира с тях. Това е допълнена реалност, когато можем да извеждаме изображението в реалното пространство (чрез смартфон, специално приложение или очила за допълнена реалност).
Рано или късно, ще получим приложения, които ще анализират чрез устройство за допълнена реалност света пред нас и ще проектират учебните инструкции. Ще ни се предлагат рецепти според наличните в хладилника продукти, както и нагледна демонстрация как да си приготвим дадено блюдо.
Данните са новият нефт
Може би мнозина са чували този израз. За образованието това важи с още по-голяма сила, отколкото за останалите отрасли. Малко се знае за това как хората учат. Как прелистват учебника, как именно се подготвят за уроците, за изпитите, защо едни знаят много, а други – не. Дали слушат внимателно лектора, или гледайки го съсредоточено, всъщност си мислят къде и как ще прекарат уикенда.
В различните формати на онлайн обучение, в мобилното обучение присъстват анализи. Дават се подробни статистики как хората гледат конкретна лекция, при това посекундно. Вижда се точно в кой момент потребителите отклоняват вниманието си или напълно престават да гледат лекцията. Въз основа на тези статистики може да се изясни кое не е ясно, кое е скучно например. След това да се направят нови варианти на лекциите и да се провери кой от тях се възприема най-добре и се гледа от най-много потребители. След кой хората най-добре се представят на тестовете, което е най-важният въпрос.
Но и това е само началото. Защото всъщност събирането на данни разкрива пътя към светия Граал на образованието – персонализираното обучение. Защо то е важно?
Толкова сме свикнали с неперсонализираното обучение, че не забелязваме абсурдността на ситуацията. Да вземем например математиката. Имате две седмици за изучаването на линейните уравнения. Но сте успели да се справите за една седмица, затова ви е скучно и неинтересно на урока, но сте длъжни да присъствате. Искате да продължите напред, но не ви позволяват. Докато на друг ученик не му стигат отредените две седмици за този материал, има нужда от повече. Какво се случва обаче: дават контролна работа на всички. Едни се справят на 100 %, други – на 50%. Но всички продължават нататък. Докато някои от учениците (и те са твърде много), един ден, отваряйки учебника, вече изобщо не разбират за какво става дума.
Когато се събират различни данни, когато се знае кой и какво усвоява, с каква скорост и успеваемост, може да се персонализира обучението. Програмата може да предложи на хората това, което те още не знаят, да проверява само това, с което не са се справили миналия път, и да не ги задържа върху материала, който вече прекрасно знаят. Програмата или комбинацията от програмата и човека могат да се движат в темп, който е удобен за ученика и винаги да се поддържа оптималното ниво на заинтересованост.
И това не е краят. Защото, в крайна сметка, ще стигнем до системи, които могат да предположат какво имаме нужда да усвоим точно сега, тъй като ние самите все още не го знаем или не можем да го формулираме. И днес изкуственият интелект доста добре, въз основа на редица симптоми, които се събират автоматизирано, диагностицира наличието на депресия. Хората обикновено не забелязват кога навлизат в това състояние.
А системата вследствие на различни наши текстове, публични и непублични съобщения казва: „Най-вероятно имате депресия, проверете това или направете това и това. Прочетете тази книга, посетете психотерапевт и т.н.“.
Премахване на традиционните рамки на учебния процес
Налице е стереотип, по-точно шаблон на организация на учебния процес. Смята се, че обучението трябва да бъде ограничено във времето (11 години училище, 4 години за придобиване на бакалавърска диплома и 2 години магистратура) – и това е всичко. Има строга последователност, по която се обучаваме.
Не е ли обаче по-логично студентът да може да премине първи курс в университета, след това по желание да поработи в конкретна компания или стартъп и след това отново да се върне към обучението (напълно или частично: 50% – в кампуса, а 50% – онлайн, едновременно работейки на половин щат).
Магистратурата може да се премине изцяло онлайн или дори вместо магистратура да се вземат цикъл курсове. Тази практика вече е популярна в западните университети. Това са т.нар. микромастърс, микромагистърски степени – 4, 5, 8 курса, обединени в определена задача, които позволяват, без да се откъсвате от работа, бързо да усвоите ново знание.
Бъдещето е в премахването на вертикалната интеграция на обучението. Такива т.нар. микромастърси практикуват различни университети – от МІТ до университетите на Пенсилвания и Колумбия.
Това се отнася и за хоризонталната структура на обучението. Идеята, че то трябва да бъде ограничено в стените на учебното заведение, училище или университет, е отживелица. Така например Minerva Schools – най-новият университет в САЩ, основан от предишната администрация на Станфорд и Харвард, само за три години от своето съществуване вече има по-голям конкурс и от Харвард, и от Стандфорд. Изграден е изключително интересно. Няма кампус, всеки семестър студентите се местят в различен град. С каква цел? Не просто да получат нов културен опит, не само да усвоят навици за автономия, но и защото учебният процес не е затворен вътре в учебното заведение. Задължителна част на обучението във всеки семестър са работата, стажовете, сътрудничеството с реални компании, реални обществени организации. Ако става дума за бизнес курс, се предлага на студентите да създадат собствен бизнес. Ако изучават бедността като явление, могат да отидат в кметството или в губещи организации и да изяснят как да се борят с бедността. Унищожаването на стените, които ограничават учебното заведение, е също една от насоките в бъдещето на образованието. И може би това бъдеще съвсем не е далече…
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg