Вълкът - лошият герой от приказките, или...

За малко познатият образ на хищника разказва проф. Николай Спасов. „Човек обикновено се опитва да омаловажи качествата на този, когото не харесва“, споделя директорът на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.

Проучване преди години сочи, че образът на вълка от фолклорните приказки на различни народи е толкова лош, че стимулира масовото му избиване. А това води до драстично намаляване на популацията на вида в световен мащаб. Проф. Спасов обяснява историята на това противоборство – вълкът и човекът са еволюирали паралелно, обитавали са едни и същи места и са имали сходни стратегии на оцеляване. Затова и често пъти са били в отношения на коменсализъм (от латински com mensa – разделяне на трапезата, е взаимоотношение, при което индивидите от един вид намират убежище и храна при друг вид, без да го консумират). Така те са зависели едни от други и са си помагали, дори и да не са искали това. „Същевременно са били и конкуренти, дори и врагове и затова образът на вълка традиционно си остава лошият и го описваме като глупав“, подчертава проф. Спасов. По нашите земи вълкът влиза още в първата Червена книга през 1985 г. Попада и във второто й издание (2015 г.). Има подготвен план за управление на популацията му, създаден от експерти от различни ведомства. Благодарение на взетите досега мерки вълкът в България не е в трагично състояние. „Популацията на вълка е в сравнително добро състояние. Броят им би трябвало да е поне 800 животни – дали е много, или малко, е трудно да се каже. Зимно време успяват да нанесат вреди както на домашни животи, така и на дивеча. Но не може да си позволим да смятаме, че дивечът трябва да бъде запазен само за нас“, смята професорът. По думите му въпреки изследванията не знаем много неща за вълка. „Изключително интелигентно и социално животно, което живее в „общество“, подчинено на строга йерархия и има сложна структура на взаимоотношения в глутницата“, разказва той.

Четете повече в бр. 36, 8 – 14 септември 2016 г.