Спасението от COVID-19 дава науката

Недоверието във ваксините е неоправдано, казва проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология – БАН

Българската академия на науките, като член на Научно-консултативния съвет на европейските академии (EASAC), участва във ваксинационната кампания на международната организация. Целта е да се пребори масовата дезинформация по тази тема чрез научно обосновани факти. По време на онлайн форум на организацията проф. Пенка Петрова – директор на Института по микробиология, представи накратко дейността на институтите от направление „Биомедицина и качество на живот“ и на други институти от БАН. Така например в Института по молекулярна биология „Румен Цанев“ се разработват тестове въз основа на PCR за доказване на различни патогени, не само на причинителя на COVID-19. В Института по полимери и в Института по органична химия работят върху материали за разработване на нови предпазни маски за лице. В Института по роботика са създали робот за дезинфекция на помещения, а социалнопсихологичните ефекти на кризата, породена от COVID-19, се изследват в Института за изследване на населението и човека.
Основен акцент в представянето по време на форума е разработваната в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ българска ваксина, която е различна от всички досега. Тя съдържа пептидни фрагменти, части от протеините на коронавируса и не само белтъци от спайковия протеин, но и от други протеини на обвивката. Това я прави много перспективна, защото тя ще реагира и на нови поколения коронавируси, както и срещу мутиращи варианти на настоящия причинител на пандемията. Разработват се два прототипа на ваксината, които засега са на ниво научен проект. Единият е финансиран от Института „Пастьор“ в Париж, а другият – от Фонд „Научни изследвания“. Средствата са достатъчни, за да се докаже дали ваксината е ефективна инвитро и инвиво при миши модели. Резултатите ще бъдат представени на научен конгрес по ваксини през есента.

Според проф. Пенка Петрова е нелогично хората да се
страхуват по-малко от болестта, отколкото от ваксините

Учените от БАН имат и редица медийни изяви, свързани с темата за пандемията, подчертава проф. Петрова. Техните експертни мнения са важни, за да се оборят фалшивите новини и да се мотивира обществото да се ваксинира. БАН излезе с официално становище, подкрепящо новоразработените ваксини срещу COVID-19. Заради фалшиви новини и противоречиви изказвания от личности, които не са експерти по вирусология, идва и негативното отношение към ваксините. А хората трябва да знаят, че ваксините, на първо място, са безопасни и могат да спасят много човешки животи. Категорично се доказва, че смъртността от COVID-19 рязко намалява при ваксинираните, те също са до голяма степен и защитени от заразяване. И дори някой ваксиниран да се разболее, то болестта протича много по-леко. Заради особености на имунната система на различните хора, в зависимост от тяхната възраст и здравен статус, ваксината не може да бъде 100% ефективна, но е 100% безопасна, уточнява ученият.
На въпроса дали недоверието към ваксините не е нов етап от т.нар. антиваксърско движение, проф. Петрова обяснява, че това движение избуя заради добавките във ваксините, т.нар. адюванти. Това са химически съединения, които се добавят в атенюираните ваксини, за да усилят тяхното действие. (В атенюираните ваксини има мъртви бактерии или вируси или части от тях, които предизвикват същия имунен отговор, както и заболяването.)
„Има много редки алергични реакции или други странични ефекти, за които привържениците на това движение смятат, че са причинени от тези адюванти, вкл. говорят и за случаи на аутизъм – обяснява проф. Петрова. – Но тук трябва експертите да се произнесат дали това е съвпадение, или наистина е усложнение, предизвикано от ваксините.
Не е добре да се настройват хората срещу ваксините, благодарение на които е изкоренена едрата шарка, победен е полиомиелитът, както и болести като морбили, дифтерия, коклюш и тетанус. Това са все смъртоносни заболявания. Донякъде антиваксърите имат право единствено че COVID-19 не е толкова смъртоносно заболяване. Дори отначало се говореше да се ваксинират само хората на първа линия или хора, за които има опасност да пострадат от по-тежко протичане на болестта. Това пък създаде едно изкуствено успокояване у младите хора. Те решиха, че лесно ще изкарат болестта, безсимптомно. Но сега с делта варианта се вижда, че това не е така.“
Човечеството почва да търси решение на проблема с COVID-19 чрез ваксини още в средата на 2020 г., обяснява проф. Петрова. Надеждите на хората са насочени към науката. Разработва се огромен спектър от ваксини, в които няма адюванти. Стига се дори до търговска война между самите фирми производители и охулване на определени ваксини. Така частично е загубено доверието във векторните ваксини, въпреки че те са по-стара и утвърдена технология и нашата страна купува много векторни ваксини.
„Въпреки че хората очакваха решението на проблема от учените, най-изненадващо с появата на ваксините се зародиха и настроения срещу тях – казва проф. Петрова. – За РНК ваксините се заговори, че са набързо създадени, въпреки че те са въз основа на технология, разработвана преди повече от 20 години. И има вече ваксина срещу бяс на основата на информационна РНК. Но при бяс смъртността е 100% и без ваксина човек умира. И срещу тази ваксина антиваксъри няма. Производителите на РНК ваксини бяха разработили цялата платформа. С добавяне на информация за коронавируса беше попълнено и последното квадратче от пъзела, за да могат да бъдат произведени тези ваксини. Фармацевтичните фирми получиха огромно финансиране от своите държави и от ЕС, за да се построят огромни производствени мощности.“
И така една по една въпросителните към ваксините отпадат. Минават фазите 1, 2 и 3 на клиничните изпитания, установяват се и се документират повечето странични ефекти. Според ученият може би част от недоверието във ваксините е, че те не осигуряват 100% защита от заразяване, макар че има малко на брой такива случаи. Другият страх е от тромби, въпреки че те се появяват с еднаква честота при ваксинирани и неваксинирани.
„Има и един чисто психологически ефект – обществото ни се умори от мерките срещу COVID-19. Но
ваксините са опит да се ограничи именно налагането на мерки – казва проф. Петрова. – За мен е нелогично хората да се страхуват по-малко от болестта, отколкото от ваксините. Но най-много съм изненадана от личните лекари. Недоумявам как може здравни работници да не вярват във ваксините като основно оръжие срещу подобно заболяване. Вярно е, че такива настроения има и в други страни, но необразовано население има по целия свят.
А ние имахме претенции, че сме образовано общество. Какво означава „вярвам“ или „не вярвам“ във ваксините. Тук говорим за научни факти, които подкрепят действието им.“

В какви направления работят учените

В Института по микробиология учените работят в различни направления на общата и инфекциозната микробиология, биотехнологията, вирусологията и имунологията. Интересни разработки са посветени на микробното съдържание на български традиционни храни, като киселото мляко, сирене, боза и др. Оказва се, че съпътстващата микрофлора има не по-малко полезни качества от тази на закваските. Изучаването на уникалните щамове в киселото мляко е финансирано от китайският хранителен гигант „Брайт Дейри“ със седалище в Шанхай. Институтът си партнира с фирми като „Агрия“ АД – за разработка на микробни препарати за растителна защита, с Европейската космическа агенция – за търсене на съобщества с целулазна активност, и с български фирми – за разработване на козметични продукти на основата на растителни метаболити и биологичноактивни вещества, синтезирани от екстремофилни бактерии от горещи извори. В подкрепа за българския производител са проведени десетки анализи на дезинфектанти и материали за маски и предпазни облекла в Департамента по вирусология. В Института работят много млади хора, докторанти и дипломанти, които се обучават с ентусиазъм в областите електронна микроскопия, геномика и транскриптомика, метаболомни изследвания, автоимунитет и разработване на ваксини. Институтът участва в два центъра за компетентност и в няколко национални научни програми.