Без отношение към детето педагог не се става

В 115. ДГ „Осми март“ в „Надежда“ прекарват всяка свободна минута в двора, а времето пред телевизора е сведено до минимум

В 115. ДГ „Осми март“ в столичния квартал „Надежда“ децата учат по нещо ново всеки ден

Обучение от разстояние и за групите в предучилищна възраст. Мисията е трудна, но не и невъзможна. Това показва практиката на столичната 115. ДГ „Осми март“ в квартал „Надежда“.
„Направихме такъв опит в периода, когато бяхме затворени заради пандемията – разказва директорката Велизара Стоименова. Но бърза да уточни: – Възрастта на децата не предполага продължително застояване пред електронното устройство. Да не говорим, че детето на 5 – 6 години все още не е грамотно, за да може да разчете това, което му се поднася като информация от екрана. Към това ще припомня и мнението на психолозите за влиянието му върху неукрепналата детска психика.
Вярно е, че задачата на предучилищната подготовка е и да ограмоти детето, но в определени, разумни граници. Истинската грамотност му дава училището.“
И все пак, онлайн обучението, доколкото може да се говори за такова, не се оказва мисия невъзможна благодарение и на родителите. „Те са наши верни съюзници и го доказаха по време, когато материалът трябваше да се усвоява от разстояние“, казва директорката. Изрично уточнява, че става дума за подготвителните групи. За малките режимът е бил далеч по-лежерен, а и родителите отлично са се справяли сами, „влизайки в обувките“ на учител.
Преди да започнат заниманията от разстояние, семействата получили необходимите помагала, за да могат да работят индивидуално с детето вкъщи. На „Вайбър“ преподавателите давали заданията, които трябва да се изпълнят. „Работата ни бе изключително и само чрез родителите“, за сетен път уточнява Велизара Стоименова.
Както във всички детски градини и в „Осми март“ учебната година започна на 15 септември и продължава до 31 май следващата година. „На практика това лято ние не сме прекъсвали работа. Отворихме градината за децата още на 26 май. Използвахме летните месеци, макар и предвидени за игри и свободни занимания, и за наваксване, ако нещо някое дете е пропуснало“, продължава Стоименова. Личното убеждение е, че едва ли детските градини ще бъдат поставяни в бъдеще в режим на строги рестрикции, защото са в голяма помощ на родителите, най-вече работещите. Изминалите летни месеци са преминали спокойно, без случаи на заболели деца и педагози. „Просто си наложихме, убедихме и родителите, че за да работи детската градина, трябва да бъдем дисциплинирани и да спазваме всички хигиенни изисквания на епидемиолозите“, казва директорката. Гордее се с екипа си, нито един не се е поколебал и не се е отказал да работи от страх, че може да се случи нещо неприятно: „Много е важно в подобна ситуация да умееш да „слушаш“ – министъра на здравеопазването, ресорния министър на образованието и науката, община, СРЗИ, Регионално управление на образованието. Предписанията, които се дават, трябва да се следват. А има ли ред и дисциплина, нещата се нареждат. Засега в район „Надежда“ нямаме случай на болно дете, въпреки че такива имаше при родителите.“
В ДГ „Осми март“ помещенията се дезинфекцират редовно, навсякъде са поставени подходящи за целта препарати. Медицинските сестри приемат сутрин децата още на двора, мерят температурата на всяко, дезинфекцират се ръчичките.
Пандемичната ситуация поставя остро въпроса и за двигателния режим на децата и необходимостта възможно най-дълго време те да пребивават на двора, на чист въздух и слънчева светлина. „В 115. детска градина винаги сме предпочитали заниманията на двора пред заседяването в стаите, да не говорим пред телевизорите. Този режим се оказа особено подходящ във времена на пандемия“, казва Стоименова. След закуската и задължителните занимания децата отново са на двора. За щастие, цяло лято и сега през есента времето е подходящо за игри навън и за тях се отделя всяка свободна минута извън режима на хранене и сън. „До минимум сме свели телевизионните „изяви“. При нас децата не гледат просто някой от многобройните детски телевизионни канали, а само определени филмчета с образователна цел, които са част от образователната и възпитателната програма и предвидените часове за педагогическо взаимодействие“, категорична е директорката. Едно от любимите филмчета е за дружбата между двете делфинчета Ромео и Жулиета. След прожекцията следва разговор с госпожата за дружбата и за това какво може да ти донесе едно истинско приятелство.
ДГ „Осми март“ е стопанин на три отделни сгради с огромни дворове. В тях се помещават 12 групи, от които 4 яслени. Желаещите родители да поверят децата си на педагозите, са много, но приемът се ограничава, за да бъдат децата в яслената група 20, а в градинската – 25, и днес малчуганите са общо 321.
„Аз съм директор с късмет. Работя с изключителни професионалисти –
18 педагози и 11 медицински сестри. За текучество говорим само когато колега напуска заради по-висока заплата или заминава за чужбина“, разказва директорката. Ръководи детско заведение, което не е на делегиран бюджет, но благодарение на диалога и чуваемостта с общината няма никакви проблеми.
„Общината (както „Надежда“, така и Столичната) ни подкрепя във всяка наша инициатива, включително и за квалификацията на учителите“, категорична е директорката и така преминаваме към следващата тема – за квалификацията. Тя се извършва по план и е вътрешна и изнесена. Всички педагози са с ПКС без най-новото попълнение – две млади учителки. Но и те имат своя актив – след годините работа като помощник-възпитатели естествено идва и амбицията да се дипломират като пълноправни педагози. Това се случва тази година, като и двете млади учителки завършват с отличен. Но тук те не спират, подкрепяни от директор и колеги, от октомври им предстои обучение за V ПКС. Други четирима педагози отиват на подготовка, за да обучават после децата на отговорно отношение като участници в движението по пътищата.
„Всяко обучение ни носи кредити, а това е важно за атестирането ни. Макар и отложено с една година, времето трябва да се оползотвори максимално, за да бъдем в крак с огромната отговорност, с която ни е натоварило обществото – да дадем началния тласък на социализацията, обучението и възпитанието на новото поколение българи“, заключава Велизара Стоименова. За нея обаче не дипломата и квалификациите са водещото в една професионална кариера на детски педагог. Водещото е отношението към децата. „Не го ли носиш у себе си, просто се откажи. Мястото ти не е в детската градина и училището.“