
Третата годишна конференция за отчитане на дейностите и резултатите по проекта SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) се състоя в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В отделни сесии
ръководители на 22 научни групи в различни области представиха дейностите по Проекта.
В Ректората бе подредена и постерна сесия, в която могат да се видят постигнатите до момента резултати на част от университетските проекти, финансирани по проекта SUMMIT.
Официалното откриване на конференцията се проведе в Аулата на Софийския университет в присъствието на ректора проф. д-р Георги Вълчев и членове на академичното ръководство на висшето училище, на министъра на иновациите и растежа на Република България Ирена Младенова, зам.-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов, ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, проф. д.ф.н. Анастас Герджиков – ръководител на Проекта, проф. Васил Маринов – координатор научни групи, проф. Георги Райновски, членовете на Съвещателния борд на проекта SUMMIT, водещите учени на научните групи, декани, студенти и докторанти.
Гост на конференцията бе и директорът на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“ Емил Спахийски.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ изпълнява проекта SUMMIT от началото на 2023 г. Той е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост. Продължителността му е 42 месеца и ще приключи на 30 юни 2026 г. Финансирането е в размер на 22 496 843 евро.
Проектът SUMMIT включва 115 относително самостоятелни проекта и допълващи дейности,
в които са участвали близо 950 преподаватели, изследователи, докторанти и служители от Университета.
Основната тежест в стратегическата програма се пада на дейността на 22 предварително избрани научни групи, всяка от които разполага с бюджет между 1,1 и 1,8 млн. лева (или общо 60% от бюджета). Научните групи работят в широк кръг стратегически за Университета области на научни изследвания като изкуствен интелект, зелена енергия и околна среда, климат, време, природни бедствия и рискове, квантова информатика, медицина, разработване на нови материали, европейски ценности и социални предизвикателства, дигитално образование, дигитална хуманитаристика, дигитализация на малки и средни предприятия и други.
Зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов посочи в изказването си на форума, че четири години след започването на проекта SUMMIT, е щастлив да види успехите на различните научни групи. Той изтъкна още, че Проектът наистина е успял да обедини изследователските усилия и да ги стимулира да се развиват. Обърна внимание и на участващите млади изследователи, както и на многобройните публикации и патентната дейност.
Акад. Витанов подчерта, че Проектът е много успешен за Софийския университет.
„Бъдещето принадлежи на икономиките, които умеят да превръщат знанието в стойност, и затова инвестициите в наука, иновации и технологичен трансфер са инвестиции в дългосрочната ни конкурентоспособност. Проекти като SUMMIT показват, че страната ни има потенциала да бъде активен участник в европейската научна и иновационна екосистема – не само като създател на знание, но и като генератор на решения с реално приложение“, каза, от своя страна, служебният министър на иновациите и растежа Ирена Младенова.
Тя поздрави всички участници в Проекта за постигнатите резултати. Но в същото време изтъкна, че публичните разходи за наука у нас са ниски – под 1% от БВП, което е значително под средното ниво за Европейския съюз. Делът на високотехнологичните предприятия и иновационните стартиращи компании остава ограничен, а патентната активност и комерсиализацията на научни резултати все още не отразяват пълния потенциал на научната ни общност.
„Отдавна сме част от европейското изследователско пространство, отдавна сме част и от световното изследователско пространство. Така че в пряк диалог, в пряко комуникиране се надявам да подобрим нашите резултати, да открием нови полета и да вдъхновим много млади хора да поемат по трудния път на науката“, каза ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев.
Той посочи, че проектът SUMMIT се вписва изключително органично в Стратегията за развитие на Университета, неговата научна стратегия и разбира се, в научните изследвания на българската наука, като цяло.
По повод форума бе получен поздравителен адрес от президента Илияна Йотова. В своето обръщение тя отбелязва, че инвестицията в създаването и усъвършенстването на технологии и в развитието на науката е начинание с огромна значимост не само за всеки университет, но е показател за зрелостта на едно общество.
В рамките на научния форум бе представено и изследване на действителното състояние на дигитализацията в българското средно образование. Финалната конференция на изследователската група DigitalEdu-SU
представи резултатите от национално изследване на дигитализацията в образованието,
проведено в рамките на проекта SUMMIT. Водещ учен на изследването е проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт от Софийския университет, която е и главен редактор на сп. „Педагогика“ на Национално издателство „Аз-буки“.
Изследователски цели на Проекта са да се установи как съществуващите учебни програми подпомагат развитието на дигиталните компетентности на обучаемите. Първи етап е проучване на подготовката на бъдещите учители в Софийския университет чрез смесен изследователски дизайн и анализ на учебни планове и програми, анкети и интервюта с университетски преподаватели и студенти – бъдещи учители, наблюдения на реални занятия.
Смесеният изследователски дизайн позволява да се види както декларираното в учебната документация, така и това, което се случва в практиката на обучение – как преподавателите използват технологии, какви очаквания имат към студентите и как бъдещите учители възприемат собствената си дигитална компетентност.
Учители и директори на училища широко подкрепят идеята за интегриране на технологии в образованието
и заявяват висока мотивация за тяхното използване. В същото време реалното прилагане в часовете често е епизодично, насочено към фронтално представяне на съдържание и оставя учениците в по-скоро пасивна позиция на учене чрез възприемане на представените знания, отбелязват изследователите.
Отделят се значителни средства по европейски и национални програми за дигитализация на училищата и квалификация на учителите в областта на дигиталните педагогически компетенции. Училищата разполагат с добра интернет свързаност, над 85 000 устройства, доставени по време на ковид пандемията, новоизградени са STEM центрове.
Но международни и национални изследвания показват, че страната ни е пример за сериозен дисбаланс между инвестирани в образованието и дигитализацията ресурси и резултати от ученето и формирането на дигитални компетенции. В доклада на ЕС за българското образование се подчертава, че само 52,1% от 16 – 19-годишните имат поне основни или над основните дигитални умения.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
„Бъдещето принадлежи на икономиките, които умеят да превръщат знанието в стойност, и затова инвестициите в наука, иновации и технологичен трансфер са инвестиции в дългосрочната ни конкурентоспособност. Проекти като SUMMIT показват, че страната ни има потенциала да бъде активен участник в европейската научна и иновационна екосистема – не само като създател на знание, но и като генератор на решения с реално приложение“, каза, от своя страна, служебният министър на иновациите и растежа Ирена Младенова.
„Отдавна сме част от европейското изследователско пространство, отдавна сме част и от световното изследователско пространство. Така че в пряк диалог, в пряко комуникиране се надявам да подобрим нашите резултати, да открием нови полета и да вдъхновим много млади хора да поемат по трудния път на науката“, каза ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев.








