Настоящият сборник беше заченат в рамките на конференция в Пловдив в края на 2019 г. Конференцията – „Е. Т. А. Хофман в България“ беше посветена на 200-годишнината от издаването на Хофмановата новела „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ (1819), която по някакво странно стечение на обстоятелствата, а може би неслучайно, се радва у нас на завиден интерес, изразен в театрални и филмови интерпретации. Малкото уродливо същество Цахес, на което се приписват чужди заслуги и ползва облагите от тях, дори става нарицателно в политическото ни говорене във времена на кризи и обществени сътресения. Затова и през 2019 г., на 200-годишнината, беше съвсем уместно Е. Т. А. Хофман да гостува в България.
Подготовката на сборника пак по странно стечение на обстоятелствата се случи в сложен период на избухващи и затихващи пандемични вълни, съпътствани с възхода и падането на не едно българско правителство. Това някак по хофмановски побъркано време нямаше как да не сложи своя отпечатък и върху процеса на писане на текстовете за сборника. Затова и след всяка статия е отбелязана годината на завършването ѝ.
Сборникът е билингва: български – немски/английски. Идеята е, че така всеки любител на Е. Т. А. Хофман според езика, на който чете, може да срещне и прочете своя текст. Първоначалното намерение беше чисто графично да се редува страница на български със страница на чужд език. Оказа се обаче, че българските текстове често се различават от своите преводи. Защото адресатът е различен. Едно е да е знаеш кой е Георги Райчев – български писател, или Панайот Чинков – преводач на Хофман, друго е да трябва да го обясниш на една чуждоезикова публика. Така че изискването за „превод на култура“ наложи друга подредба.
Макар че този сборник във вдъхновенията си е повече задължен на „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, в структурата си следва „Златната делва“, където отделните части Е. Т. А. Хофман е нарекъл „вигилии“. В превода си на български Страшимир Джамджиев съвсем уместно ги назовава „бдения“, което донякъде отразява значенията на латинската дума „vigilia“ – нощната стража в Древен Рим, църковното „всенощно бдение“ и медицинското „безсъние“. Седемте „бдения“ на настоящото издание имат аналогична задача – внимателно да наблюдават и осмислят културните процеси, за да останем будни и да опазим постигнатото във времето.
втори юбилей, тъй като през 2022 г. се навършиха 200 години от смъртта на Е. Т. А. Хофман. В същото време предхожда 250-годишнината от неговото рождение през 2026 г. По този начин издаването на сборника се случи около три големи Хофманови юбилея, което идва да ни каже, че не са нужни юбилеи, за да си спомним за големите, обаятелните, вдъхновяващите вълшебници от европейската литература.
Но това не е краят на историята. Този сборник е замислен като първи том от литературнокритическата библиотека „Юбилеум“, чиято задача е да припомня годишнини, но преди всичко да представи българския влог в европейското културно наследство – било като интерпретации, адаптации, експликации/импликации на повлиявания или литературнокритически текстове.
Всъщност юбилей според Стария завет, Трета книга Мойсеева – „Левит“, е само петдесетата година, възвестявана от празничния рог юби. Но напътствията за отбелязването на юбилея са валидни за всяко едно честване, чиято цел е да опази културната памет и да захрани настоящето с добро.
И както съветва „Левит“, „…защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; от нивата яжте произведенията ѝ“ (Левит 25: 12), нека така да черпим и от произведенията на световната литература. За да се случи онова, за което Хофман, в своето също така неспокойно време, се надява, изказано от героите му, бленуващи за мир, хармония и душевен покой. Или да се случи това, което вижда влюбеният Балтазар от „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ в своите мечтания: „И тук, тук сладостен мир изпълва скоро душата ми. Легнал сред цветята на някоя поляна, аз се вглеждам в небесната синева, а над мене, над ликуващата гора, се носят златисти облаци като чудни блянове от един далечен свят, изпълнен с радости и блаженства!“.
Приятно четене! И да приближим далечните светове!
Проф. Амелия Личева: „Сборникът „Обаянието Хофман“, със своя интеркултурен и междусемиотичен заряд, прибавя българската гледна точка в световния оборот на хофманознанието и е ключов принос за конвертируемостта на българската хуманитаристика“.
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-МНФ/29 от 05.08.2019 г.